Искам да разкажа
историята на една моя любов.Това не е първата и не е най-голямата, но е
грешната и греховната.Грешна, защото бе несподелена и се случи в неподходящото
време, а греховна, защото съм омъжена.Но какво да правя, просто се случи.Много
хора, които не са го преживели няма да ме разберат.Само ще им кажа, че
застраховани от влюбване няма, както и от болестите! А нали влюбването си е
заболяване, както го доказаха учените.На сърцето не можеш да заповядваш кога и
кого да обича.Аз не съжалявам, че съм се влюбила.Това ме направи отново жива,
да усещам, че живея, но и ме измъчи, защото любовта ми бе отхвърлена.Не останах
въодушевена и щастлива от цялата история, но не мога да я изтрия, тя е част от
живота ми.Все още ме боли и се надявам някой ден да забравя всичко.Трудно е, но
ще се справя! Имам семейство и дете, които ще ми дадат сили да преодолея
злополучното си влюбване и отново да тръгна напред.
Ето я и самата
случка!
Както казах вече, аз
съм омъжена.Но след дълги години брак нещата започнаха да не вървят.Непрекъснато
имаше скандали, които охладиха отношенията ни със съпруга.Интимностите се
случваха все по-рядко.Аз се чувствах пренебрегната, липсваше ми нужното мъжко
внимание и уважение . Това ми тежеше! Не разбирах защо се случва, тъй като съм
хубава, умна и поддържана жена.Оженихме се по любов.Един ден, просто нещата
незнайно защо се объркаха.Карахме се за битови неща, на пръв поглед
незначителни, но успяха да охладят любовта ни.С течение на времето, дори
стигнахме до безразличие.А от безразличието по-лошо няма.Тогава, след дълго
обмисляне взех решение за развод.Не беше лесно, но скандалите бяха непоносими и
травмираха детето.Исках да прекратя това наказание и да сложа край на всичко.Но
така и не го направих! Предпочетох детето ми да има семейство и да не се
срамува в училище, че родителите му са разведени.Това е травма, която според
психолозите остава за цял живот и се отразява на развитието. Не знам дали съм
постъпила правилно, но това бе моето решение.
Всичко с моята
любовна история започна преди четири години.След решението ми за развод, аз се
регистрирах в сайт за запознанства.Целта ми беше първо да намеря човека, в
който да се влюбя и тогава да се разведа.Но нещата не се развиха по очаквания
от мен начин.Оказа се, че там рядко някой иска сериозни отношения, а още повече
да “вземе” жена с дете.Въпреки това вярвах, че има и свестни мъже, но нещата
никога не бяха взаимни.Ако ме харесваха, аз не ги исках и
обратното.Единственото съвпадение, което се получи, беше с ерген.Харесахме се и
така започнахме да се виждаме за интимности.Дори се уговорихме, че срещите ще
са само за това, тъй като той е свободен и се надява да срещне жената на живота
си, а аз омъжена и неудовлетворена от брака си жена.Така се виждахме 3
години.Всеки си имаше своя живот и никой не нарушаваше свободата на другия,
докато един ден аз се влюбих за нещастие.И най-лошото е, че това се случи след
три години връзка, а не от първия ден, месец или година.
Самото влюбване
стана една нощ, когато с мъжа ми се скарахме жестоко и аз отново взех решение
за развод.Стоях си вкъщи, силно огорчена и исках да изляза, да разтоваря
напрежението.Писах на “другият” и му разказах набързо.Помолих го да отида у
тях, защото иначе трябваше да стоя на улицата.Бях решила твърдо да изляза,
докато се оправя и не исках детето да ме вижда в този вид и плачеща.Любимият се
съгласи, след дълго убеждаване.И така преспах една нощ у тях, а на сутринта се
прибрах вкъщи.Никой не ме попита къде съм била, мъжът ми не се интересуваше как
съм прекарала нощта.Това още веднъж потвърди, че бракът ми отдавна е минало и
на никой не му пука за мен.
След няколко дни,
разбрах, че съм влюбена.Това може би се активира от разбирането, което
получих.Любимият ми даде подслон в труден момент, прегърна ме, за да ме
успокои.Тогава аз усетих закрила в негово лице и топлина, която вкъщи отдавна
не бях получавала.Случи се и най-върховният интимен момент за мен.Бях доволна,
че има на кого да се опра в трудно за мен време, а това “отключи” влюбването
ми.
Никога не си
представях, че това може да ме сполети.Когато осъзнах, че съм влюбена, исках да
изтрия всичко от съзнанието си.Знаех, че влюбването е моментен процес, който ще
отшуми и всичко ще приключи, но не стана така.Непрекъснато си повтарях, че той
е ерген, не е за мен и нямам право да искам каквото и да било от него.Той е
свободен и не искам да му натрапвам себе си, а още повече детето си.Опитвах по
всякакъв начин да го “изтрия” , но не се получаваше.Мозъкът ми знаеше кое е
правилно и кое грешно и всячески си налагах да го игнорирам, но сърцето не ме
слушаше.
Започнах да не се
храня, да не спя нормално, не че го исках, но нямах желание за нищо.Това ме
измъчваше.Борех се със себе си.Трябваше да съм силна и да се грижа за
семейството си.Полагах огромни усилия да изглеждам външно добре, но душата ми
вътре “плачеше” и се раздираше.Не знаех какво да правя! Питах се, дали да му
кажа какво се случва в мен или да чакам любовта ми да отмине.Не исках да го
информирам, защото знаех, че той не споделя чувствата ми, бях убедена, че за
него е само моменти на удоволствие.
Дълго се лутах с
мислите си.Но вместо да отшумяват нещата, те все повече се задълбочаваха.Ходех
безцелно по улиците при -10 градуса температура навън.Имаше огромни преспи със
сняг, но аз газех, без изобщо да ги забелязвам.Не усещах дори студа , който беше
сковаващ.Но това ми действаше успокояващо.Движението ме възвръщаше към
нормалния живот, но за кратко.Следваше поредното излизане и т.н.Усещах, че
полудявам.Това не беше нормално.Вътрешното противоречие между разум и сърце
започна да ме разболява . За първи път в живота си вдигах кръвно, сърцето ми
биеше учестено.Изплаших се за здравето си, защото съм твърде млада, за да го
пренебрегна.Не исках да направя някой инфаркт и така да свърша.Трябваше да
спася себе си! “Взех “се в ръце и започнах да чета как да се справя с проблема.
Психолозите казваха,
че най-правилното решение е проблемът да се сподели.Реших да послушам
съвета.Осъзнавах, че няма да бъда разбрана и ще бъда отхвърлена.Но аз бях
по-важна от всичко! “Плюх” на егото си и гордостта си и му писах, че трябва да
поговорим.Той естествено ме отхвърли, както и очаквах.Обясних му по телефона в
какво съм изпаднала, тъй като той отказваше да се видим на живо.Реакцията му
беше, че искам да го обсебвам, да го излъжа и какво ли още не.Но това нямаше
нищо общо с истината.Аз исках просто да го споделя и така да се “излекувам”,
исках да спася себе си.Бракът ми беше нещо важно за мен в този момент, колкото
да запазя семейството за детето и не планирах точно тогава да се развеждам.А
дори и да стигнех до развод, това нямаше да има нищо общо с него.Не бих
напуснала семейството, заради друг мъж, в който съм се влюбила.Но той отказваше
категорично да ме разбере.Предложи ми дори да прекратим отношенията си, но аз
го помолих да не го прави сега, защото това ще ме срине и той се съгласи.Така
продължиха отношенията ни.
Но … всичко от този
момент вече не беше същото.Той почти не пишеше, не общувахме, както
преди.Търсеше ме в месеца веднъж за удоволствия и нищо повече.А аз се
съгласявах, защото това бяха единствените ми моменти с него.Обичах го, въпреки
всичките му недостатъци.Бях влюбена, но не като ученичка.Това беше осъзнато,
знаех какво правя, виждах и слабите страни, не съм била заслепена, разсъждавах
трезво, но не можех да се откажа.Любовта беше по-силна от мен .
Никога не съм искала
от него да ме обича и постоянно му го повтарях, но той не ме слушаше.От този
ден, на моето “обяснение” в любов започнаха и проблемите ни.Той все повече се
отдръпваше, все по-рядко пишеше, не отговаряше, а мен това ме измъчваше.Исках
само нормално да общуваме, като възрастни, а не да играем на котка и мишка.Все
пак това са четири години, не можех лесно да ги пренебрегна.
След време нещата се
успокоиха.Моето влюбване взе да отминава.Виждахме се от време на време.Но се
случи нещо още по-лошо.Осъзнах, че го обичам.Казвам по-лошо, защото влюбването
е моментно, а обичта може да е постоянна . Изплаших се от чувствата си, но поне
бях благодарна, че я нямаше онази лудост и напрежение.
Един ден реших да си
направя друг измислен профил във въпросния сайт, за да си общувам с хората, а
не с някакви намерения за реални запознанства и връзки.И какво се случи? Моят
така наречен любим ми писа, без да знае, че това съм аз.Реших да му отговоря,
за да видя как подхожда към другите жени, как се отнася с тях и за какво изобщо
си пишат.Направих го от любопитство.Успях в процеса на разговора да го
заинтригувам и така тръгна едно писмено общуване.
За мен по-скоро беше
вид игра, шега, не го приемах сериозно.Но явно за него не беше така.Признавам
си, възползвах се от момента, за да го разпитам.Зададох му въпроси около нашата
връзка, за да разбера какво мисли. Вътрешно бях убедена, че не е безразличен
към мен.Все пак четири години не е малко време.Не очаквах да ме обича, но се
надявах поне да е някакъв вид привързване.
Той започна да
обяснява, че се среща с омъжена жена, после каза, че тя е свободна, имаше
противоречия.Отношенията им стигали до няколко срещи в годината за удоволствия
и че той не изпитвал нищо към нея, освен задоволяване на физическите си мъжки
нужди. Точните му думи бяха, че той не проявява интерес към нея и ако е имало
привличане, тя отдавна щяла да е у тях.Аз се обърках още повече от това.Хем
имаше съвпадения за мен, хем думите му бяха за друга.Не знаех каква е истината
и продължих да го разпитвам.Разказваше ми, че е от друг град, че не е омъжена и
други неща, които не съвпадаха с мен.Явно през цялото време е говорил за
друга.Така и не разбрах истината.Но поне открих, че се е срещал и с друга (ако
изобщо е така). Това ме нарани, но нямах право да се сърдя, та той е свободен.
Тъй като той прояви
интерес към мен, т.е. измислената, разговорът продължи и на другия ден.Писахме
почти цял ден и накрая вечерта, той ми предложи да му отида на гости.Преди това
му бях изпратила снимка на приятелка, която той не хареса, не го каза, но то
беше ясно.Видях добра възможност да “сваля” картите и да се разкрия.Не можеше
това да продължава вечно.Съгласих се да отида у тях.Така и направих.
Позвъних на
вратата.Той ми отвори и ме покани.Аз го попитах дали е разочарован, че вижда
мен, а той отговори, че е разбрал накрая, че съм аз.Явно беше силно засегнат от
постъпката ми.През цялото време мълчеше.Правих опит да го заговоря! Отговаряше
на въпросите ми, но личеше, че е от любезност.Стоеше на компютъра и дори не ме
поглеждаше.Изведнъж ми каза да си ходя и че не е редно да се виждаме.
Опитах да му обясня,
че всичко е било игра и го молех да ми прости.На тръгване ми каза, че не се
сърди, но аз знаех, че го прави, за да се отърве от мен.Бях сгрешила, но вече
беше късно. След този ден му писах няколко пъти, обяснявах му отново ситуацията
и че всичко е било игра, но единствения отговор, който получих бе ”остави
ме”.Това беше и последната ни среща засега,надявам се да не съм права!
Съжалих тогава за
постъпката си, но стореното, сторено!Направих и още един опит, като му писах в
деня за прошка, но отговор не получих.Разкайвам се за глупостта си и все още се
надявам обидата да премине и да ми прости.Все пак сме хора и всички
грешим!Надявам се да възвърнем поне човешките си отношения на общуване.Боли ме,
че така могат да приключат 4 години, та макар и на невзаимно влюбване.
След 4 месеца,той
все пак ми прости и днес отново продължаваме да се виждаме.Но вече не е
същото.Няма ги моите чувства на любов.Може би наистина времето
лекува.Почувствах се свободна.Разбрах,че може да ми е хубаво с него и без да
съм влюбена.Сега се наслаждавам на момента на удоволствието,радвам се,че мога
да бъда отново с него,макар и за малко,но това наистина ме прави щастлива и ме
зарежда.Автор:С.С.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар