петък, 26 юни 2015 г.

КАК ДА РАЗБЕРЕМ ПО ЖЕСТОВЕТЕ ДАЛИ ТОЙ НИ ХАРЕСВА



Общоизвестно е, че мъжете не обичат да говорят за чувствата си.Затова и се налага често жените да гадаят за мислите и намеренията им.Те постоянно се питат дали мъжът ги харесва,дали ги желае,само физически акт ли търси и т.н.
Как може да разберете какво иска мъжът, ако е от мълчаливите и трудно говори за плътските и любовните си желания? Може ли жестовете да ви помогнат в случая?
Отговорът е-да, ако правилно прочете посланието.
Ако мъжът ви харесва, на първо място ще забележите, че неговият поглед се задържа върху вас.Това определено е вид привличане.Не говоря за мимолетния поглед, който минава и заминава, а за видимото втренчено взиране.Мъжете, ако проявят интерес няма да се притеснят дори да се спрат и да ви огледат или да се обърнат, след като вече са ви подминали.Вникнете в “дълбочината” на техните очи, това ще ви подскаже реалните им намерения.Внимавайте с “играчите”,защото те знаят как точно да ви погледнат,за да ви съблазнят.Това ще е тяхната “игра” и от вас зависи дали ще се “хванете”.
На второ място,мъжът би ви поканил на среща.Там,в диалога,може да прецените реално що за човек е и какво наистина търси.Трябва да вникнете в темите,които засяга.Ако се интересува от вас,ще иска да знае какъв е вашият интелект,какви качества притежавате,какво мислите,какви интереси имате и т.н.Ако ли не,ще чуете по-скоро хвалби за тялото си и колко сте привлекателна,но не и колко сте умна.Това е сигурен знак,че го вълнувате,само като физически субект.Някои мъже дори ще се опитат да ви докоснат,а по-смелите и да ви целунат.Това е гарантиран признак,че ви желаят неустоимо на момента и за момента.След това интересът към вас ще приключи.
Ако ви покани на втора среща,значи,че сте го заинтригували с нещо.Но и това не е гаранция!Може просто с първия опит да не е успял да ви съблазни и да иска реванш.Говорете,в диалога се решават нещата.Колкото повече научите за другия,толкова повече ще е реална преценката ви и възможността да “прочетете” правилно намеренията му.
Научете се да наблюдавате тялото му и жестовете,които прави.Ако е приведен към вас и ви гледа постоянно в лицето,със сигурност означава,че ви харесва.Но ако стои със скръстени ръце и крака,това “говори”,че или не е очарован и иска по-скоро да “избяга”,или все още не е сигурен дали е привлечен,а има и трети вариант-иска да се предпази от грешно увлечение.
Друго,което издава мъжа,че ви харесва е,че той започва да се притеснява.Оправя неволно дрехите и косата си,отпива по-често от водата или кафето,ако сте в заведение,сменя темата рязко и т.н.
Със сигурност има още множество жестове,по които да разберете дали един мъж ви харесва.Но за мен,най-важното си остава контакта с очите.Те никога не лъжат,стига да можеш правилно да ги “разчетеш”.Но все пак,няма по-надеждно от това,мъжът да ви каже директно дали го привличате.Всичко останало е догадки и не се знае доколко е реално или е плод на вашите фантазии и желания.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

четвъртък, 25 юни 2015 г.

СЪЩЕСТВУВА ЛИ БРАКЪТ ПО ЛЮБОВ ИЛИ ВСИЧКО ТОВА Е САМО МИТ

Вярвате ли още в брака по любов или всичко вече е меркантилно и се гледа само изгодата?Съществува ли и днес онази романтика или е отдавна минало,познато само на нашите баби?А питали ли сте се какво е всъщност любовта.
Най-общо казано,любовта е чувство,което хората изпитват към семейство,приятели и близки.Чувството между мъжа и жената,които проявяват интерес един към друг може да породи истинска взаимна любов,даже тогава,когато интересът има нюанс на някаква изгода.Любовта е целебна,тя дава живот и свобода,тя е източник на енергия.За нея си струва да се бориш,заради нея си струва да живееш.Всеки човек е достоен за голяма и щастлива любов.
Обичащите се хора могат да изразяват емоциите си прямо и открито.Любовта предизвиква страст и силно физическо привързване.Тя има своите спадове и полети.Чувствата се сливат в поток на взаимно доверие и признателност.Да обичаш означава да проявяваш към съпруга или съпругата нежност,уважение,доверие и вярност.Човек,обичащ другия,му желае доброто.Той не си задава въпроса:Каква изгода ще имам от тази любов?В историята са известни факти,когато крале са се отричали от престола,за да се оженят за любимата жена,считайки,че любовта е най-голямата ценност в живота.
В брака любовта се проявява най-пълно и силно.Тя се концентрира върху определен човек,свързвайки в едно духовната същност на двама души.Близостта и интимността понякога възникват постепенно.Те са последвани от атмосфера на романтика,щастие и любов за двамата.
В различните периоди на съвместния живот в брака присъстват най-разнообразни взаимоотношения.Но нищо опасно няма за тези съпрузи,които знаят,че техният брак съществува заради любовта.Някои хора избягват силната любов.Те се боят да не изгубят своята индивидуалност,боят се,че могат да бъдат експлоатирани,лишени от свобода.Но този страх ги прави уязвими и ги оставя завинаги сами.
Дали ще се ожениш по любов или по сметка всеки сам решава.Както в повечето семейства се случва любовта и страстта преминават с годините,но важното е да останат обичта и уважението.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

сряда, 24 юни 2015 г.

КАК ДА ПРИВЛЕЧЕМ ЛЮБОВТА С ПОМОЩТА НА ФЪН ШУЙ

Има моменти в живота,когато не ви върви в любовта.Тогава се питате- каква е причината,какво ви има?Всичко изглежда наред и с външност и с интелект,а любовта все не идва.Вие ли правите нещо не както трябва или наистина нещо не ви е наред?
Любовта наистина е сложно нещо и няма обяснение защо на едни се случва,а на други не.Всичко е въпрос на химия.Но трябва ли да се примирявате и да чакате тя сама да ви срещне или може да се постараете някак си да я привлечете?
Какво е необходимо все пак да направите,за да привлечете любовта?
За целта може да използвате техниките на Фън шуи.
Като начало изчистете всички стари,ненужни,полусчупени предмети и тези,които смятате,че ви носят лоша енергия.Това не означава да изхвърлите всичко,а само счупени предмети,стари накъсани дрехи и т.н.,един вид,всичко на което е нарушена целостта.Важно е да изхвърлите и снимките на старите гаджета,ако може да се разделите с тях.Все пак това са спомени,които няма после откъде да си набавите.Но помнете,че обвързаността със старите връзки ви пречи да привличате новите.Натоварени сте със стара негативна енергия,която трябва да пречистите.
Какво казва фън шуи в случая?Първо,след като всичко изхвърлите,подредете гардеробите така,че да има място още един човек да сложи дрехите си,да има свободни лавици за още книги,място за втора четка за зъби,за втори чифт обувки и така за каквото още се сетите.Важното е да има място за вещите на втори човек.Ако всичко е препълнено само с вашите неща,някак си се получава “задръстване”.Един вид казвате- има място за мен и просто няма място да втори човек.Така несъзнателно затваряте полето около себе си,поставяте преграда,която само вие може да премахнете.
На второ място е необходимо да поставите предмети-двойки.Например-гълъби,лебеди,делфини и други,които символизират любов и вярност.Могат да се поставят и картини на влюбени.
Друг трик,който може да използвате е, да палите от време на време две свещи,но задължително трябва да са червени.Ако го прилагате веднъж седмично,така ще изгоните отрицателната енергия и ще привлечете любовта.Внимавайте да не направите пожар!Да не се прилага от лица под 18 години,опасно е!
Какво друго може да се направи?Например,като боядисвате,може да оцветите югозападната стена на стаята,в която спите в червено.Този цвят привлича,като магнит.За целта могат да се използват картини,пердета или щори в същия цвят.Задължително спазвайте посоката!
Изключителен магнетизъм имат и картините с червени цветя.Могат да се използват и “живи”,но като увехнат,веднага трябва да ги изхвърлите.Вазата се поставя в началото на стаята при влизане.
Естествено е,че не винаги тези техники ще действат.Не трябва да очаквате чудеса!Това са само начини за привличане на любовта.Трябва силно да вярвате,ако искате да се получи.Ако все пак не стане,поне ще се отървете от старите неща,които е доказано,че носят негативна енергия.Този вид “очистване” ще ви направи по-позитивни и привлекателни за околните.Това е гарантирано!А положителните хора привличат повече любов.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

петък, 19 юни 2015 г.

ЗАЩО МЪЖЕТЕ ТРУДНО РАЗБИРАТ ЖЕНИТЕ

От какво се нуждае жената,за да се чувства емоционално стабилна?Защо мъжете трудно разбират нуждите й?Кой е основният принцип в една връзка,за да е хармонична?
Отговорите са толкова прости,но сложни за мъжката психика.
Мъже,жената има потребност от малки на пръв поглед неща,но изключително важни за нейното емоционално състояние.На първо и най-важно място нежният пол поставя вниманието.Без него, жената се чувства отхвърлена,неудовлетворена,а от там и неспособна да се справя с ежедневните си задължения.
Понякога един малък жест от страна на мъжа, може да накара жената да се чувства желана и обичана.Топлата и нежна прегръдка  е достатъчна да стопли женското сърце.Това сваля всякакви тревоги и напрежение,но защо мъжете не могат да го проумеят.Само две минути внимание могат да направят чудеса и да накарат жената да “лети” от щастие,а нали това я прави всеотдайна за мъжа.Така че ползата е взаимна.
Няма голямо значение как ще се изрази вниманието.Дали ще е с цвете или вечеря в ресторант,разходка сред природата или съвместно гледане на филм вкъщи пред телевизора,важното е жеста.А какво по-хубаво от това да гледаш как една щастлива,емоционално задоволена,усмихната жена и сияеща от обич те посреща вечер след тежкия работен ден и е готова да се грижи за теб-мъжа и да задоволява малките ти капризи.Нужна е само една топла прегръдка,дори не са необходими думи.Толкова ли е трудно,мили мъже?
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com



сряда, 17 юни 2015 г.

ЗАЩО ВЕЧНО ТЪРСИМ ЛЮБОВТА



Всички идваме на този свят с любов.Родителите ни се радват и боготворят.Дават ни цялата си любов,според тях,но усещането у нас не винаги е същото.
Въпреки това растем и се развиваме,ставаме възрастни,създаваме семейство и искаме да не повтаряме грешките на родителите,но неволно или не, моделът се повтаря.Всеки иска най-доброто за детето си,но успяваме ли на практика.
Като пораснем искаме да бъдем обичани и ценени.Всеки нормален човек се стреми към това.Но в живота не винаги се получава.В началото тръгваме с идеята в една връзка между мъжа и жената за нещо добро.Искаме да създадем семейство и цял живот да сме щастливи.Но идват проблемите,които един ден водят до отдалечаване и разрушаване на отношенията.Питаш се къде отиде любовта?В какво сгрешихме?
Едни хора търсят отговорите,анализират отношенията си и в крайна сметка успяват да върнат любовта,но други не могат да го постигнат.И накрая се стига до раздяла и разпадане на връзката.
В другите страни,като че ли,когато едни отношения не вървят,хората се разделят,а българите имат една “приказка”,че трябва да търпят,заради децата.Правилно ли е това?
Всеки сам преценява как да живее и какво е нужно да търпи.Вярно,че го правим,заради децата,за да имат семейство,но това дали не вреди повече.
Еднозначен отговор няма.
Човешките отношения са сложни.Няма рецепта за любов.Всички я искаме и търсим,независимо от възраст и пол.Може би така сме устроени!Това е вечният стремеж на човека да бъде обичан.
Като погледнеш влюбен човек,виждаш,че той е различен.Изглежда сияещ,изпълнен с енергия,която може планина да “повдигне”.Очите му изглеждат “живи”,винаги е усмихнат и добронамерен.Колко хубаво звучи,нали?Защо не можем винаги да сме такива?
“Любовта е живот-ако ви липсва любов,липсва ви живот”.- Лео Брускаля
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com


събота, 13 юни 2015 г.

ЗА КАКВО НАЙ-ЧЕСТО СЕ КАРАТ СЪПРУЗИТЕ


Съществуват хиляди причини,които да доведат до поредния скандал или спречкване вкъщи.Колкото и двама души да се стремят да се разбират,все някога възниква повод да се скарат.Обикновено това става за “глупости” и за незначителни на пръв поглед неща,които водят до големи конфликти,а понякога и до раздели.
Не е възможно винаги партньорите да се разбират,защото хората имат различни характери,мислят различно,имат различни нужди,интереси и т.н.Но това може би е добре.Иначе биха се обезличили,като личности.Представете си съпругът да ви казва постоянно какво да правите и вие да изпълнявате безропотно,независимо от това дали искате,дали ви харесва или какво мислите.На никой не би му било приятно да го командват.И съответно,всяко правене на нещо против желанието ни,води до вътрешен конфликт,напрежение,гняв и накрая “избухване”,като “бомба” в най-неочаквания момент.
Това може би се дължи на схващането,че като премълчаваме и се съгласяваме привидно,просто ще избегнем конфликта,но в действителност се оказва друго.Истината е,че всичко се натрупва и в един момент излиза с огромна сила и води до грандиозни скандали.Основната причина е,че хората не искат или не умеят да общуват.Всеки държи на своето,смята себе си за прав и не отстъпва.А кому е нужно това?
За най-честата причина за кавга се смятат битовите неща-кой къде си хвърлил дрехите, кой не измил чиниите,кой не напазарил или забравил нещо важно и т.н.Причини много.Да,на пръв поглед са маловажни,но водят до сериозни скандали.А после,като “бурята” премине се питаш струвало ли си е всичко това и как може да стигнеш до подобни спречквания за “глупости”.В крайна сметка,всеки остава наранен от ситуацията.Стига се дори и до обиди,които могат само да отдалечат съпрузите,а не рядко това води и до омраза.Какво пречи интелигентни и възрастни хора да седнат и да си поговорят за това- кой какво иска и какво харесва и да си разпределят домашните задължения.Като има ясни правила винаги е по-лесно.Така всеки има отговорности и няма да се чувства “прецакан”.
Другата съществена причина за неразбирателство,е темата за интимността.Единият иска повече,другият рядко или изобщо,а повечето дори го приемат и като задължение в брака.Не е приятно нещо,което е дадено за удоволствие да го правиш,за да угодиш на партньора.Това се усеща и в повечето случаи не само,че се прави без желание,което си е “наказание”,но така тласкаш и съпруга да търси удоволствие навън и да изневерява.Причината отново е в липсата на комуникация.А като не общуваш,няма как да знаеш какво другият иска и харесва.Правиш си “своето”,а не мислиш,че партньорът ти се чувства употребен и наранен,не защото те е “изтърпял” за удоволствието,а защото не зачиташ неговото желание за близост и никога не си го питал какво иска.
Не по-малка причина за конфликт в семейството е ревността.Това може би е най-тежкото обстоятелство,което разрушава отношенията,особено ако е без причина и е по-скоро болестно състояние.Не малко случаи,дори завършват трагично.Тук,каквото и да се говори,ако партньорите си нямат доверие,нищо не може да се направи.Ревнуващият винаги би намерил причина,дори и такава да липсва.Това замъглява съзнанието му и го кара да влиза дори в измислени от него самия ситуации.Единственото лечение е от специалисти.Обикновено винаги прекалената ревност води до раздяла.
Едно от най-важните неща в едно семейство-децата,са другата причина за неразбирателство.Най-често съпрузите се карат,заради различията в подходите си за възпитанието,въпреки че е нормално всеки да вижда и разбира нещата по свой начин.Обикновено,родителите уж спорят за детето,а не виждат,че всъщност се карат за своето надмощие,кой ще излезе по-прав в случая.И на практика какво се получава?Детето остава “встрани” от цялата ситуация,а неговият проблем-нерешен.Те не мислят кое ще е най-добро.Или всъщност казват,че за това мислят и за това спорят,но в крайна сметка резултатът е отрицателен за детето.

И какви са изводите?В едно семейство винаги е имало и винаги ще има конфликти,но въпросът е кой как ще ги приеме и разреши и доколко ще запази достойнството на другия.Най-важното от всичко си остава комуникацията,интелекта и толерантността между двамата.Ако умеем да общуваме,всичко би било много по-лесно за разрешаване.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

петък, 12 юни 2015 г.

УСПЕШНИ ТЕХНИКИ ЗА СВАЛЯНЕ НА УМНА И КРАСИВА ЖЕНА



Как да свалим умна и красива жена?

Всяка привлекателна жена привлича мъжките погледи и всеки мъж иска да я има.Та кой би се отказал от чаровница с интелект?Но достигането до такава жена се оказва сложна задача.Щом една жена има такива качества,то и изискванията й към мъжете ще са високи.Така че,не е много лесно да “превземеш” една умна и красива жена.
Не мислете,че на мъжете им е много лесно,въпреки че те природно са “ловци”.Дори и най-смелият мъж има известни притеснения дали няма да бъде отхвърлен,дали ще изглежда достатъчно умен и оригинален,дали няма да изтърси някоя глупост,която да го изложи и т.н.Преди всичко мъжът трябва да е самоуверен и да има нужното самочувствие,да вярва в себе си и във възможностите си и да бъде искрен,защото истината един ден лъсва и всичко се срива,а лъжата трудно се прощава или изобщо.Както всяко едно нещо,въпросът е в дозата.Но трябва най-вече упоритост.Все в един момент жената ще склони да отговори на проявеното внимание и интерес,но само ако и тя ви харесва.Имайте предвид,че красивите жени имат много обожатели и обичат дълго да им се “молят”,така че ако искате да я свалите,наистина ще трябва да сте доста оригинален,искрен и упорит.А и в крайна сметка нали жената избира на кого да отговори.Ако тя обаче не ви харесва,каквато и тактика да приложите,нямате никакви шансове.
Първият и най-важен момент за свалка е лекият и невинен поглед,не натрапчив.Няма жена,която да не забележи,че един мъж я наблюдава.Ако и тя отвърне на погледа,просто леко й се усмихнете.Ако ви харесва и тя ще ви отвърне,ако ли не, ще измести поглед или ще ви изгледа така,че да заяви непоколебимо,че не представлявате интерес.Но отдръпването на погледа не винаги означава,че не ви харесва.Както казах при красивите жени трябва упоритост,защото при тях гордостта е на по-високо ниво,та нали имат много обожатели.Трябва наистина да проявите доста оригиналност, за да ги спечелите.Те обичат мъжът да е настоятелен в действията си,това ги кара да се чувстват още по-желани и привлекателни.
Ако визуалният контакт е бил успешен,идва най-трудната част-как да я заговорите.Това е строго индивидуално,въпрос на място,ситуация и т.н.Винаги може да се измисли какво да попитате,но е важно да демонстрирате добро възпитание и самочувствие.Жените обичат уверените мъже.
Следващата стъпка е да направите някакъв лек комплимент,но трябва да е искрен.Красавиците обичат да ласкаят егото им и да им повтарят колко са красиви,но и тук не бива да се прекалява,тъй като те и без това си го знаят и едва ли това ще ги впечатли.Трябва да й го докажете,че я харесвате,а не само някакви думи да звучат в пространството.Може би трябва да доловите какво точно би я впечатлило.
Интелигентните жени искат да имат и същия мъж насреща си.Време е да демонстрирате своя интелект.Жените обичат мъжът да е на тяхното ниво,но не биха имали и нищо против да е “над тях”.Въпрос на предпочитания.Всяка жена би се възхитила от мъж,с който да има какво да си каже и да обсъжда,да се води един смислен и съдържателен разговор.А в съчетание и с добри обноски,направо сте “улучили” в десетката.След това направете опит да я почерпите в знак на запознанството или просто да поговорите неангажиращо на чаша кафе.Рискът да откаже си остава,но трябва да се пробва.Зависи как тя ще го изтълкува и доколко е “широко скроена”.И задължително,вие платете сметката.Нали не искате да покажете,че сте свидлив или нямате пари.Това моментално ще я отблъсне и най-много да си тръгне.
Характерно за красивата жена е,че трябва непрекъснато да поддържате интереса й.Ако й засвидетелствате и най-малкото невнимание,тя ще ви зареже.Та нали е хубава и има много обожатели.Просто ще премине на следващия,а вие ще си останете един от многото опитали се да я свалят неуспешно.Дори няма да ви запомни.Това с “номера” да я пренебрегвате,за да й запалите вниманието,просто тук не минава.
Друг важен момент е,да разкажете нещо за себе си,но да е истина.Всеки има интересни моменти в живота си.Впечатлете я с положителни истории,защото ако разкажете нещо тъжно или започнете да й говорите за проблеми или колко тежко детство сте имали и т.н.,може би ще предизвикате състрадание и съчувствие,но нищо повече.А ако още в началото й говорите за проблеми,какво ли я очаква нататък.Това ще я отблъсне и може би втора среща няма да има.Със съчувствието най-много да спечелите приятелството й но не и любовни отношения.Жените харесват силните и уверени мъже,а не тези,които ще им създават проблеми.
Като я “спечелите”,може да поискате телефон или друга връзка за следваща среща.От там нататък вие решавате дали си струва да я потърсите или ще я забравите завинаги.Като за начало това е достатъчна,ако успеете до тук,действайте смело напред.По-добре опитали,отколкото бездействали!
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

четвъртък, 11 юни 2015 г.

ЗАЩО СЛЕД РАЗДЯЛА НЕ МОЖЕМ ДА ОСТАНЕМ ПРИЯТЕЛИ


Резултат с изображение за раздяла
В повечето случаи след една раздяла,всички си обещаваме да останем приятели.Защо изричаме тези думи,след като сме убедени,че това е невъзможно или е възможно,но в много малък процент.А дали този процент е искрен и вярва в думите си за приятелство или е просто въпрос на тактичност от негова страна?
Всеки е преживявал любовна раздяла.Едни го понасят по-леко,други по-тежко.”Договорката” за приятелство се прилага поне в 80% от случаите,но практиката показва,че нищо подобно не се случва след края на връзката.
Може би повечето хора използват тази тактика от любезност или възпитание,за да не наранят другия.Все пак са имали дълготрайни отношения и не малко щастливи моменти.Но,за да се е стигнало до раздяла,все пак нещо е пропукало отношенията,а причините могат да бъдат хиляди.
Но тук не става въпрос за поводите за раздяла,а за това,до колко могат двама обичали се да останат приятели след това.
Както винаги,една връзка приключва,обикновено със скандал.Единият винаги излиза наранен,колкото и да се стреми другият да направи нещата “по-леки”.Друг е въпросът до колко ще съумеят да въздържат емоциите и гнева си и дали ще се разделят цивилизовано или с бурни обиди и скандали.
Повечето ще предпочетат да се скарат здраво,да излеят гнева си,да изрекат обиди,за които по-късно може да съжаляват.В един момент се питат,как толкова прекрасни отношения могат изведнъж да рухнат.Започват да търсят причините,задават си въпроси,но не винаги получават отговори.Остават неща недоизказани,а това още повече ги мъчи в бъдещето.
Хубаво е човек да излее гнева си от психологическа здравословна точка.Но това е облекчение само за единия.Другият остава наранен.Чудиш се,как до вчера този човек ти е говорил за любов,а днес се държи,като най-големият ти враг.Защо на практика не може да се разделите цивилизовано?Толкова ли е трудно да поговорите и да се разберете?Да,трудно е,защото когато си наранен е нормално да не разсъждаваш трезво и да не искаш да приемаш фактите,а съответната реакция е,реакция на защита.В този случай изобщо не може да се договаряш за приятелство.Единственото,което виждаш в другия в момента е враг.
В другият случай,когато нещата приключват по-спокойно,обикновено може да се говори за евентуално приятелство.Защо евентуално?Защото не мисля,че е възможно.Просто и двете страни са достатъчно разумни и не виждат смисъл да се излагат и нараняват.Нещата се приемат по-спокойно,но това е само видимата страна.Иначе,всеки преживява по свой си начин нещата.Външно изглежда,че приема решението на другия.Но това съвсем не означава,че е съгласен.Казваш си,какво да се прави,”насила хубост не става”.Щом е стигнал до това решение,аз съм длъжен да го приема и толкова.Както и при другия случай,въпросите,които си задаваш са същите,опитваш се да анализираш,защо се е случило това,каква е причината за решението му за раздяла,дори започваш да търсиш вината и у себе си,но не тръгваш да вдигаш скандали.
Даваш си ясна сметка,че това те наранява,но приемаш фактите и продължаваш напред.Съгласяваш се,че ще си останете приятели,дори и да не вярваш в това,но го правиш,за да запазиш “добрият” тон.Това,че не изразяваш външно чувствата си,не означава,че си съгласен със ситуацията.Но така правят разумните хора,което съвсем не означава,че излизат по-щастливи от “мирното” приключване на връзката.

След време,когато отново се срещнат на улицата,всеки осъзнава,че не може да бъде приятел с другия.Дори в повечето случаи се разминават умишлено,като непознати или казват едно задължително “здравей”.Усещат,че любовта се е притъпила с времето,но не е изчезнала,след като стомахът отново се присвива от вълнението,че го виждат.Но гордо вдигат глава и продължават,като се надяват времето да ги излекува,което в повечето случаи се оказва невъзможно.Щом са обичали истински,това остава за цял живот и една раздяла не може да “стопи” чувствата,но приемат решението на другия и продължават напред,като се надяват отново да срещнат голямата любов.Дали е възможно това или го използват за собственото си успокоение?
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

събота, 6 юни 2015 г.

КАК ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ МЪЖЪТ ИМА ЧУВСТВА КЪМ ЖЕНАТА ПО ВИДА НА ЦЕЛУВКАТА


,
По начинът по който ни целува един мъж може да разберем какви чувства изпитва той към нас.
Тъй като мъжете не обичат да говорят за чувствата си,остава ние-жените да гадаем за тях.Има много сигнали,по които може да разчетем посланията на мъжа.Особено важно е мястото,по което ще ни целуне мъжът.Все пак зависи дали сме на първа,втора,трета среща или имаме дългогодишни отношения.Колкото и да са прикрити мъжете в такива моменти на интимност,те не могат да скрият това,което чувстват,независимо дали то е приятелство,любов,страст,физически контакт,привързаност,уважение и т.н.
Най-силната целувка се оказва тази по устните.Там може да целува само мъж,който изпитва чувства на любов и обич и означавате нещо повече за него,освен приятелка.Дори тази целувка да е само докосване по устните,това е признак на любов,а означава и още,че той е само ваш.Ако избягва целувката по устните,то това е сигурен признак,че се среща интимно и с други жени.
Целувката по бузата е по-скоро за двойки,които изпитват повече приятелски чувства,отколкото любовни.Партньорът иска да ни въздейства по-скоро психически,отколкото физически.Тази целувка означава обич,подкрепа,разбиране,съчувствие,но не и страст.Тя ни казва,че мъжът има истински чувства,а не само физическо привличане.
Ако един мъж иска да ви целуне по врата,това означава,че ви желае във физически аспект.Той е страстен любовник и може да очаквате буря.
Целувката по ухото означава израз на страст и желание за интимност сега,на момента.От него не могат да се очакват сериозни и обвързващи отношения.
По челото може да ви целуне мъж,който иска да ви дари със сигурност и е загрижен за вас.Но в същото време иска да е винаги водещ и да определя правилата.
И най-важната целувка за жените е може би тази по рамото.Ако искате връзка за цял живот,това е най-сигурният признак.По рамото целува само мъж,който ви казва,че иска да е с вас завинаги.
Когато се целуваме не бива да мислим как точно да го правим,коя целувка по вид да изберем или да спазваме някакви писани правила.Това трябва да идва отвътре,то е вътрешен порив,а не някакво режисирано действие.То е част и израз на нашата емоционалност.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com


четвъртък, 4 юни 2015 г.

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ ДА Е САМО ПЛАТОНИЧЕСКА



В днешно време едва ли има само платоническа любов.Тя,може би е останала в миналото,когато двама души са се възхищавали един на друг без да правят интимна любов.Това сигурно е непознато за днешните тийнейджъри.За тези,които не знаят значението на платоническата любов ще кажа,че това е любов на духовно ниво,в която липсва плътският елемент.Тя,пак се основава на привличане между телата на физическо ниво,но връзката си остава без консумиране на любовта.
По-старото поколение знаят какво е това.Тогава,хората са се събирали,защото са били привличани не само от физиката на другия (това е първоначалното привличане,без него не може),но и от същността на човека,т.е. неговия характер,качества,достойнства,обноски,възпитание и т.н.А физическиятият контакт,ако изобщо се е стигало до него,е бил някъде в неопределеното бъдеще.Водещ елемент в началото на една връзка си е оставал духовното общуване,а не телесното.За някои тя е приключвала на това ниво,а за други се е стигало и до интимности,но това се е случвало,едва когато младите са вземали решение да се обвържат с брак.Мъжете тогава са били кавалери,имали са изискано отношение към жената,съществувало е романтика,която в днешно време при младите липсва.
Това не е носталгия по миналото,а поглед “назад” и как нещата се развиват и променят.Но всяко време в крайна сметка си има своите предимства и недостатъци.
Дотук с теорията!Искам да ви разкажа моята реална история за голямата любов,която в крайна сметка не остана платоническа и беше консумирана,но това се случи на много по-късен етап,след 8 години от началото на запознанството ни.Лично аз,не вярвам,че любовта може да има само духовен характер или ако го има,то е само в началото.Ако двама души се обичат,техните отношения винаги прерастват в интимност,особено ако това е голямата любов на живота им.
Всичко започна през лятото на далечната 1987 г.Тази моя любов се случи,когато бях в последните класове на гимназията.Казвам моята,защото влюбена си останах само аз,така и чувствата ми не бяха споделени,въпреки че се срещахме,макар и рядко,в продължение на 8 години.
За първи път се видяхме на плажа в Албена.Аз бях с моя съученичка.Той дойде и се опита да ме заговори.Положих словесни усилия да го отблъсна,но той не ме чуваше.Беше упорит и доста нахален за моите разбирания.Наистина исках да се отърва от него,но той продължаваше да ми досажда,въпреки молбите ми да не ме притеснява.Не можех да му наредя да се маха,все пак плажът е обществено място.
Предлагаше ми на другия ден да се срещнем в града,в който живеех и ми искаше телефон.Тогава нямаше мобилни.И за да се отърва от него му дадох домашния си номер и така най-накрая той си тръгна.Единственото условие,което му поставих бе,да взема с мен приятелка,тъй като не го познавах,а да се срещаш с непознати и тогава си беше опасно.Той се съгласи и каза,че и той ще доведе приятел.Така на срещата бяхме четирима.
Аз отидох без всякакво въодушевление.Той беше 5 години по-голям от мен,което никак не ми харесваше,дори ми се виждаше твърде стар за моите представи.Не забелязвах тогава колко е хубав,защото наистина не ме интересуваше.Направи ми обаче силно впечатление,че беше добре възпитан,с добри маниери и обноски към дама.Да ти дърпат стола при сядане,да ти отварят вратата,къде сега го има това!За първи път тогава влязох в заведение за “големи”,т.е. кафе,без да броим дискотеките.Тогава беше така,кафетата бяха само за възрастните.Дори се почувствах неудобно,нямаше тогава други деца.
След това се разходихме в парка,където той ме целуна по бузата за първи път.Беше на една пейка,която още помня и като мина и днес покрай нея се сещам за първата целувка,макар и по детски,но беше вълнуваща.Аз се дърпах от скромност,защото тогава тези неща се считаха за нередни,още повече на обществено място,но признавам си,беше ми приятно. След няколко часа срещата приключи с размяна на пощенските адреси.Тогава нямаше електронна поща,пишехме си писма и се чувахме по телефона.
Той беше от друг град и тогава учеше във военен университет.Аз лично,не очаквах,че нещата между нас ще продължат.Но още на другия ден получих първото писмо от него.Разказваше ми за себе си,семейството и т.н.Бях впечатлена от интелекта на човека отсреща и начина му на писмено изразяване.Но,само толкова.Както казах по-рано,не влагах нищо в запознанството ни,освен поредното момче за излизане.
Кореспонденцията продължи много малко,получих общо 3 писма,които пазя и до днес,въпреки че съм омъжена повече от 18 години за друг.За мен писмата останаха ценен спомен,с който не мога да се разделя.Те имат голяма емоционална стойност,защото по-късно се влюбих,но за това по-нататък.А това,че писмата спряха,не означава,че връзката е приключила до тук.Ние се чувахме всеки ден по телефона и си говорихме с часове.
Той ме търсеше постоянно.Ходих му два пъти на гости в града,в който учеше,а през лятото идваше на море в моя град и се срещахме за няколко дни,които бяха много силни и вълнуващи,тъй като се случваха няколко пъти в годината,може би около 6-7.Разхождахме се в парка,ходехме на плаж,по заведения,просто се забавлявахме.Аз все така си оставах на ниво срещи с познат и не влагах нищо,тъй като не може от няколко срещи в годината човек да очаква сериозна връзка.Признавам,че през останалото време се срещах и с други мъже,но само като приятели по кафета и разходки.Имало е и хора,които са се влюбвали в мен и са ме обичали истински,имали сме и по-близки отношения,но без да се стига до интимности.Единият,дори ми предлагаше брак,но аз отказах,защото чаках него-любимия.Той беше специалният за мен,въпреки че тогава не го осъзнавах,но подсъзнателно не приемах и не исках друг и с нетърпение очаквах поредната ни среща.Появеше ли се,аз веднага забравях за другите,те никак не ме вълнуваха.
А кога се влюбих?Това стана едва след 3 години от запознанството ни.Веднъж в разговор с най-добрата ми приятелка го осъзнах.Един ден тя ме укори,защо се държа така и защо се срещам с други мъже,след като насреща си имам доста красив,умен и интелигентен човек.Тогава се замислих над думите й.Вярно,казах си аз,та той наистина е много хубав,как не съм го забелязвала досега!Така за първи път прозрях нещо,за което досега бях сляпа.Започнах да мисля прекалено много,да анализирам,да си спомням и така след известно време осъзнах,че се влюбвам.
Не знаех дали да се радвам или да се опитам да го “изтрия”.Мислех,как един разговор може да отключи любовта ми.Мозъкът ми не искаше да го приеме,защото осъзнаваше,че предвид разстоянието това е нереално,но сърцето казваше друго.Опасявах се,че това само ще ме нарани,а в същото време не знаех дали той ме обича.Никога не бяхме говорили за това.Жена да признае,че е влюбена,беше нещо неприемливо.Смятаха я за “лека”,неморална,неуравновесена.Възпитанието ни беше такова,а възрастните все ни повтаряха,че мъжете не обичат да говорят за чувствата си,те ги показват.По анализите,които си направих предположих,че и той ме обича,щом толкова години ме търси и се срещаме,не изглеждаше безразличен.Така си останахме в мълчание.Аз все повече осъзнавах,че го обичам,но нито го казвах,нито го показвах.Бях много горда и защо ли.Сега това е смешно,предвид времето,в което живеем.Но нещата не са се променили много.И днес ако само жената обича,а мъжът- не,нещата пак не се получават.Но ако е обратното,мъжът е готов да се бори до последно за любовта си,дори и да е отхвърлян.Справедливо ли е това?
Осъзнавайки ситуацията,в която бях попаднала,реших да не се измъчвам повече и да опитам да го забравя.Измъчвах се,защото постоянно се питах дали и той ме обича,а отговор не смеех да искам.Това мълчание ме тормозеше ежедневно и ме съсипваше,но гордостта да призная на мъж чувствата си беше по-силно от мен.
След известно време срещнах мъж,(по-скоро приятелка ме запозна с него),който се влюби в мен и имаше сериозни намерения за брак.Аз от своя страна не бях влюбена и никога не успях да се влюбя,но се оставих на течението.Казвах си,ето един мъж,който ме обича,иска ме за съпруга,уважава ме,какво повече мога да искам от това.Така или иначе нямам бъдеще с голямата любов,защо да не го приема и да се съглася да се оженим.Това си беше чиста сделка от моя страна и най-голямата грешка в живота ми-да се омъжа за някой,който не обичам,за да забравя друг.Отидох да живея на друго място,нов живот,нов мъж.Така прекъснах връзката с моя любим.По-късно ми смениха номера на домашния телефон и така всичко свърши.Не знам дали голямата любов е правил опит да ме намери,но това вече нямаше значение.Приех ролята си на омъжена и порядъчна жена,която прекъсва връзките от миналото завинаги.
Бях семейна 3 години с този човек.Чаках щастието ми да дойде,но така и не се получи.Имахме доста сериозни проблеми от неговата неоснователна ревност.Това ме съсипваше,защото нямаше друг мъж в живота ми,а психическият и физическият тормоз бяха почти ежедневие.Непрекъснато мъжът ми изпадаше в някакви измислени от него истории,които не почиваха на никаква истина.Стигаше се до бурни скандали,които завършваха с мисълта за раздяла.Поисках развод,с който той не беше съгласен,защото твърдеше,че ме обича и че ще се поправи,но това си останаха само думи.Всеки път се повтаряше едно и също.Дори мина дело за развод,което бе прекратено,поради неявяване от негова страна и липса на доказателства.Най-хубавото беше,че нямахме деца,които в последствие да страдат за грешката ми.
За мен,след случката,бракът ми беше приключил.Тогава започнах да мисля по какъв начин да се отърва от него.Споделих с приятелка случващото се,разказах и за чувствата си към голямата любов и че все още не мога да го забравя,въпреки че съм омъжена.Тя ме посъветва да го потърся и да му разкрия,че го обичам.Каза ми,че не живеем вече във времена,в които не е редно жената да говори първа за любовта си.Това вече бяха отживелици.Реших да я послушам.
Доста време не смеех да го направя.Ходех до телефона с намерението да се обадя,но не го правех.Набирах номера,затварях преди някой да вдигне отсреща.Пустата му гордост не ме напускаше.Лутах се дълго така и продължавах да живея със съпруга си.Но,до поредният скандал,който сложи край на търпението и унижението ми.Избрах да пренебрегна гордостта си,вместо да живея по този начин.
Събрах смелост и трепереща набрах номера на любимия.Притеснявах се,защото не знаех дали е женен,дали има деца,а не исках да се намесвам в чужди отношения,още повече да ги развалям.Отсреща се обади жена.Аз се стъписах,но все пак попитах за него.Оказа се,че това е сестра му,след което си отдъхнах облекчено.
След няколко дни реално се чух с него.Той не знаеше,че съм омъжена и ме покани да му отида на гости.Аз се съгласих,защото все още го обичах,а и нямаше какво да губя.Бях твърдо решила да си изясним отношенията.
Тъй като бракът ми беше приключил,аз споделих с мъжа ми,че го напускам и отивам на гости на голямата си любов.Уточнявам,че никого не съм лъгала и не съм постъпвала нечестно спрямо никой.Той не възрази,въпреки ревнивата си същност.Сутринта ме изпрати на гарата,тъй като любимият беше от друг град.Направи последен опит да ме накара да сляза и да се прибера у дома (живеехме в мое жилище),но аз бях твърдо решила да замина.Така и направих.
След няколко часа вече бях в нов и непознат за мен град.Вълнението беше голямо.Не се бяхме виждали 5 години.Притеснявах се дали ще се познаем,дали като се видим ще осъзная,че вече не го обичам,но приех предизвикателството.Оказа се,че все още си е същият красавец,с някоя друга бръчка,но беше мъжът,в който за първи път се влюбих и все още обичах.Осъзнах,че това е мъжът,който винаги съм търсила.
После той ме заведе у тях.Случи се и първият физически контакт между нас след 8 години от първата ни среща на плажа.В този момент приключи и платоническата ни връзка.След този акт на интимност осъзнах,че все повече го обичам.За мен преживяването беше върховно,защото за първи път в живота си правих любов,а не просто физически акт.Останалото време премина в разходки,заведения и още много любов.Но……хубавото до тук!
На втория ден той ме попита защо съм го потърсила,след като съм била омъжена.Помислил си е,че искам от него само удоволствие,защото може би вкъщи не съм го получавала.Нямах намерение да разкривам чувствата си,но и не исках да ме мислят за жена,търсеща само развлечевие.Затова реших да говоря за любовта си към него.Споделих,че го обичам.Той ме гледаше неразбираемо и ме упрекваше,защо толкова години не съм му го казала.За моя най-голяма неприятна изненада,отговорът беше,че ме харесва,но не ме обича и че съжалява,че ме е заблуждавал.Това ме попари,въпреки че не изключвах този вариант.Обясни ми още,че за сериозни отношения само харесване не е достатъчно.Замълчах и приех казаното,все пак той беше ерген и свободен човек,а аз омъжена пред развод.Не можех да му се сърдя и да искам да приеме разведена жена.Продължихме да се забавляваме и да излизаме,въпреки развитието на нещата.
На другия ден реших да си тръгна.Той дойде да ме изпрати на гарата.Силно се надявах в този момент да е размислил и да ме спре.Стояхме и мълчахме.Аз си мислех да го попитам,дали не иска да остана,но не го направих,страхувах се от отговора.Влакът дойде на перона.Трябваше да се кача.Тогава той ме хвана за ръката.Аз го стиснах силно,показвайки,че не искам да си тръгна,но останахме безмълвни.Едва когато направих първата крачка към вагона,той ми каза “остани,ще видим,може и да се получи”.Нямах време да мисля,влакът щеше да тръгне.Отскубнах ръката си от неговата със сила,защото той здраво ме дърпаше,но в крайна сметка успях и се качих на влака.Това беше и последната ни среща.След няколко минути съм заспала от силните емоции и изтощението.Събудих се едва в родния си град.
Като се прибрах у дома,мъжът ми си беше изнесъл багажа.Това беше най-щастливият ми ден,защото се сложи край на един труден и безсмислен брак.В един ден успях да приключа с брака си и да сложа край на голямата си и несподелена любов.От една страна бях щастлива,че най-после ще се разведа,а от друга ми предстоеше емоционална битка с мен,за да се справя с нещастната любов.Дълго време се “лекувах” и мисля,че успях да го преодолея.Болката премина,но така или иначе голямата любов никога не успях да забравя.С любимия се чухме още няколко пъти по телефона.Той не ме отблъсна,общувахме нормално,но аз един ден реших,че трябва да сложа край на всичко и да продължа напред.
Така и направих.Повече не го потърсих.След това се влюбих в сегашния ми съпруг,за щастие този път беше взаимно.Имаме и дете,на което се радваме.Но когато имаме проблеми,отново се сещам за голямата любов..Питам се-къде е,как живее,но от чисто любопитство.Реших веднъж да го потърся и намерих някакъв телефон.Обадих се на човек,който имаше същите 3 имена,но той отричаше,че се познаваме.Разбрах,че е женен и има и деца,тъй като на телефона се случи жена му.Аз бях убедена,че е той,но предвид,че е семеен,реших да прекратя всичко.Написах писмо,което и до ден днешен не знам дали той го е получил и кой го е прочел.Извиних му се,че съм навлязла в семейния му живот,но е било от любопитство и да разбера как живее.Разказах му за себе си и му оставих телефон ако желае да се чуем.След месеци някой ми звънеше и ми затваряше,не знаех дали е бил той,нямаше номер.След година установих,че домашният му телефон е закрит.От други източници разбрах,че живее вече в София и оттогава не съм правила други опити за контакт.

Така приключи моята  история за голямата любов.Макар и несподелена, си остава най-хубавото преживяване в моя живот.Не успях да я запазя платоническа,но не съжалявам!Макар,че интимностите в нашата връзка траяха само няколко дни,те успяха да ме покорят и да ме завладеят завинаги.А кой знае,може някой ден пак да го потърся или де се срещнем случайно,въпреки че не вярвам в случайностите.Ако е писано да се видим,то ще се случи!Винаги ще се надявам!Автор:В.Д.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

вторник, 2 юни 2015 г.

УЧЕНИ ОТКРИХА КАКВО КАРА МЪЖА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ОПИТЕН ЛЪЖЕЦ


Кое превръща мъжа в опитен лъжец и как да го разпознаем,са изследвали американски учени.

Търсенето на ключ към лъжата не е нищо ново.В папирус от 900 г.пр.н.е. е описан лъжец:“Не отговаря на въпроси.Дава уклончиви отговори.Говори безсмислици.Рови с крак в земята.Трепери.Потрива се с пръсти.“
Ключът към лъжата е оттенъкът на гласа.Най-несигурният комуникационен канал към лъжата е лицето.Най-лесно се контролира мимиката.Оттенъкът на гласа е по-сигурен индикатор.Този,който е изобразил Темида (богиня на правосъдието) със завързани очи,е знаел какво иска да ни каже.Ушите са по-сигурни от очите.Срещата очи в очи обърква.Лъжецът се разпознава по-лесно по телефона.Оттенъкът на гласа съответства на вътрешното разположение на индивида.Човешкият глас не лъже.Лекарите знаят това и по височината и тембъра на гласа съдят за състоянието на пациентите си.
Лицето на лъжеца се усмихва,но гласът му е несвой.Най-добре разпознават лъжците социално активните хора,понеже общуват с много хора и имат голям опит.Разпознават лъжците и необщителните и ограничени хора,защото те са обзети от сложни и противоречиви чувства и са много чувствителни към признаците,които издават лъжата.Самите те са лоши лъжци,защото се страхуват,че ще бъдат издадени.
Най-нечувствителни към лъжата са хората,които са безогледни при избора на средства за постигане на своите цели.Липсва им инстинкт.Те вярват,че хората могат лесно да бъдат обработвани и не им липсва желание да използват и това за своите копнежи.Лъжат много успешно,защото вярват,че целта оправдава средствата.
Жените са по-чувствителни към несловесните прояви на лъжата,защото могат да тълкуват по-добре всеки жест и всяка нотка на гласа.Мъжът има инстинкт към вулгарната,груба лъжа.Жените имат повече такт:не бързат да упрекнат отсрещната страна в лъжа,докато не са напълно уверени в това.
Мъжете най-често лъжат,от страх.Така те бягат от излишния конфликт,който би предизвикал истината.Лъжата ще им спести времето за обяснения,които те смятат за несъществени и незаслужаващи внимание.Жените прекалено задълбават в разни неща,които мъжете смятат за маловажни.Мъжете не искат да лъжат,но така те си спестяват излишните и голословни обсъждания на нещо,което няма никакво значение за тях.Например ще излъжат,че като са ходили на магазина,е имало опашки или са се замотали да разглеждат промоции и какво ли още не,а те са били на бърза среща с приятели,покрай покупките,които реално са направили.Няма ги два часа,а вие знаете,че магазинът е на 5 минути път.Те лъжат,защото знаят,че не харесвате техните приятели и ги приемате,като заплаха за вашите отношения и смятате,че му пълнят главата с глупости.Ама,като излъжат си спестяват женското мърморене и изпадане в конфликти.Предпочитат лъжата,пред това жената да им се кара,като че ли те са й подчинени.Мъжете го правят,за да откраднат малко време за себе си,което жените им отнемат,заради криво разбрани неща.Но всяко ограничаване на свободата води до лъжа.А жените не лъжат ли и те,като искат да скрият например някоя покупка на дрешка и да не им се карат,като на ученички,че са похарчили много пари.
И в крайна сметка какъв е изводът?И мъжете и жените лъжат от страх да не им се карат,с тази разлика,че жените са по-хитри и манипулативни и техните лъжи трудно се хващат,а мъжете са първични и лъжите им са плоски.Те не изпипват детайлите,които жените виждат по природа.Женската интуиция е много силна и рядко подвежда.Това,че се правят,че вярват на мъжа,си е просто спестяване на конфликти.За опитност в лъжите на мъжа не може изобщо да се говори,въпреки че учените искат да ни убедят в противното.Практиката го доказва,че не е така и че жените са по-изкусните лъжци.
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

понеделник, 1 юни 2015 г.

ДА ОБИЧАШ Е НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ЧУВСТВО,ТО Е РЕШЕНИЕ



Да обичаш,е нещо чудесно,то е повече от чувство,то е решение.Ние избираме да проявяваме обич към себе си и към другите.Избираме в този момент.Избираме в следващия.Винаги имаме избор.
Можем да се изгубим в нашите лоши навици и мрачни мисли,но със всеки момент идва нова възможност да изберем обичта.Отново и отново.
Обикновено този избор не е особено голям,не е предшестван от златни тромпети или от покани за кралския дворец.Какво избирате-радостта,която носи любовта или благото на лошите мисли?Наистина изборът не е голям.Как ще отговоря на тази информация?Върху какво да насоча вниманието си-върху положителното или върху отрицателното?Ако ям нещо,ще означава ли,че се грижа за себе си?Ако не правя физически упражнения,дали се обичам?
Зад едно решение за действие,изразяващо любов,може да не стои чувство,но самото действие е част от любовта.То често предизвиква обич.Когато действаме,водени от любов-независимо към себе си или към другите,ние обикновено започваме да обичаме.Ако чакаме проявата на чувството,преди да сме предприели действие,тогава сигурно ще можем да вършим нещо,подтиквано от любов,само два или три пъти седмично.
Кого трябва да обичате в живота си?Най-вече – себе си.Както се казва в една песен:“Да се научиш да обичаш себе си,е най-голямата любов на света.“ Вие сте единственият човек,с когото ще прекарате останалата част от живота си.Защо тогава тя да не бъде време на любов?
Изберете любовта към себе си.Отнасяйте се със загриженост към себе си.Нека действията спрямо вас самите изразяват нежност и привързаност.Простете си за всичко.
Бъдете снизходителни към себе си.Обичайте се безусловно.Когато се научите да обичате всичко у вас-брадавици,любовни техники,лоши мисли,болести и всичко останало-тогава ще можете да обичате и други хора или неща. Животът ви ще минава в обичане.
Нима казахме да обичате болестта?Ами да.Обичайте я толкова,че тя да не може да си представи,че би могла да ви навреди.Обичайте я така,че ако й кажете „Обичам те,но щях да те обичам повече,ако стоеше ей там“,тя да отиде там.Обичайте я така,че у вас да не остане никаква омраза към нищо.
Както споделя Дейл Евънс:“Така съм зает да обичам всичко,че просто нямам време да мразя нищо.“
Какъв е отговорът?Любов.Какъв е въпросът.Няма значение.Отговорът отново ще бъде любов.
Това е последната дума,която искаме да ви оставим,първата дума за лечение,противоотровата на стреса,ваксината срещу омразата,доброто действие,което можем да предприемем,когато се надигнат мрачните мисли,нещото,за което винаги ще бъдем благодарни,основното доказателство,че благословиите съществуват,същността на опрощаването е ЛЮБОВТА!
jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com

ДОКОЛКО ЗДРАВИ СА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА ВИ С МЪЖЕТЕ



Това е един тест за разкриване на силните и слабите страни във взаимоотношенията ви с мъжете.На всеки въпрос дайте онзи от следните отговори,който най-добре характеризира отношението ви:
А. Почти винаги
Б. Често
В. Понякога
Г. Рядко
Д. Почти никога
Постарайте се да отговаряте максимално откровено и избирайте най-вярното за вас.Не отговаряйте от гледна точка на това как би трябвало да се държите,а как обикновено се държите.
1.Когато съм с някой мъж,когото наистина харесвам,чувствам,че губя част от себе си-започвам да контролирам думите си,търся одобрението му,подтискам собствените си нужди или внимавам много повече какво правя и как изглеждам.
2.Чувствам се отговорна за мъжете в моя живот и искам да съм сигурна,че получават онова,от което изпитват потребност.
3.Позволявам на мъжете да се държат с мен така,както никога не бих позволила на една жена.
4.Използвам своята външност,за да постигна с мъжете онова,което желая-флиртувам,използвам жестове на тялото.
5.Оставям се страхът от евентуалната реакция на мъжа да осуети намеренията ми да направя или кажа онова,което всъщност мисля за него.
6.Изпитвам неприязън към мъжете,заради начина,по който са се отнасяли към мен в миналото или заради сегашното им поведение.
7.Чувствам се безпомощна,слисана или объркана,когато искам да спечеля любовта или да привлека вниманието на някого,или когато искам да избегна гнева му срещу мен.
8.Смятам,че мъжете в моя живот ми отдават дължимото уважение и ме ценят.
9.Винаги се питам какво искам и търся от мъжете,които обичам.
10.Когато се намирам около силни мъже,се чувствам спокойна и уверена в себе си.Не променям поведението си,за да изглеждам необичайно пробивна и агресивна или необичайно плаха.
Съберете точките.За въпросите от 1 до 7 получавате следните точки:
А: 2 точки Б: 4 точки В: 6 точки Г: 8 точки Д: 10 точки.
За въпросите 8,9,10 точките се изчисляват така:
А: 10 точки Б: 8 точки В: 6 точки Г: 4 точки Д: 2 точки
80-100 точки: Поздравления! Работите упорито върху себе си и това проличава във взаимоотношенията ви.Научили сте се как да бъдете силни и същевременно любещи жени с мъжете в живота ви.Не забравяте за себе си дори когато сте с мъже,които имат значение за вас.Разбирате важността на пълноценното общуване при създаването на здрави и трайни връзки.Работете при ситуации по въпросите,на които сте получили най-малко точки,за да избегнете проблеми в бъдеще.
60-79 точки:Взаимоотношенията ви с мъжете не са лоши,но могат да са много по-добри.Повечето жени попадат в тази категория.Трябва да обърнете внимание на някои предупредителни признаци,за да не се усложняват проблемите в бъдеще.Стремете се да изразявате собствената си позиция и потребности.Заслужавате много повече любов,отколкото искате да ви се дава.
40-59 точки:Вашите взаимоотношения с мъжете са сериозно застрашени.Имате някои недобри емоционални навици,които не ви дават възможност да получите заслужената любов и признание.Никога няма да ви уважават така,както искате,ако продължавате да губите силата си в присъствието на мъжете,ако се държите така,сякаш сте изтривалка под краката им и през цялото време твърдите,че всичко е наред.Време е нещата да се променят.Първата стъпка е откровено да признаете пред себе си своето недоволство.Търсете подкрепата на приятелите си и решително започнете да се държите като силна жена.
39 или по-малко точки:Внимание!Взаимоотношенията ви с мъжете не са здрави.Измъчвали сте се,чувствали сте липсата на любов толкова дълго,че може би вече сте забравили какво означава да бъдете с мъж,когото истински обичате.А може би не знаете какво значи здрава връзка с мъж.Време е за решителни действия,но сами няма да се справите.Потърсете помощта на приятелки или терапевт,за да се обикнете отново.Преодолейте своята плахост и отрицателно отношение.Престанете да се правите на жертва!Никой друг не може да осъществи промяната.Заслужавате много повече от онова,което фактически получавате.

jivko mihalev
realnilovehistori.blogspot.com